* * *

Хубава мома се прочува до царя

Остана Радка сираче,
без баща Радка, без майка.
Само си Радка имаше лелица,
лелица, бащина сестрица.
Та расна Радка, порасна,
та стана на стан девица,
девица, мома хубава.
Като се Радка засмее -
в градина се трендафил разцъфне.
Па като вземе да плаче -
бел се маргарит порони
по Радкини пазухи.
Чула се Радка, прочула,
от царя чак до везира.
Царя си слуги изпраща
да найдат Радка хубава.
Ходили слуги, ходили,
никъде Радка не намерили.
Като на хоро отишли,
там си Радка познали
по бело лице хубаво,
по тънки вежди сключени.
Слуги на Радка думаха:
- Ти си, Радке, сираче,
царят ни за теб изпрати.
Та си я слуги вземали,
та си царица станала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019