* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Че чуло ли се, видяло, мари,
че чуло ли се, видяло
мома войвода да ходи,
като й Боянка ходила!
Ходила мало не много,
ходила й девет години -
никой Боянка не позна,
сега я позна млад Мирчо
позна я и залиби я.
Много й нищо не даде:
две върви жълти жълтици,
и трета върва бял маргър.
Купи й хурка сребърна,
и това златно вретено.
Седна Боянка да приде.
Мирчо Боени думаше:
- Либе Бояно, Бояно,
аз ще да ида, Бояно,
ливади да обиколя,
косачи да си уловя,
ливади да ми покоси.
Буяна кай млад Мирчо:
- Либе ли Мирчо, либе ле,
тук седи, либе, не ходи,
днеска е, либе, ден пазар,
ден пазар, бяла събота,
из друм всякакви вървея -
и турци, либе, й българя,
па ще те, либе, уловят,
уловят да те оберат,
оберат, още погубят.
Мирчо Бояна не слуша,
ами ми стана, излезе.
Като на пътят излезе,
турци са Мирчо хванали,
бели му ръце вързали,
бели му ръце опаки,
па са ми Мирчо повели,
та го заведат, закарват,
в Казанлък града голяма.
Като из пътя вървели,
срещнали момче чуждинче.
Мирчо чуждинче думаше:
- Момченце чуждо чуждинче,
аз ще те, холан, запратя
у дома, холан, да идеш,
та на Бояна да кажеш:
- Турци са Мирчо хванали,
бели му ръце вързали,
бели му ръце опаки
и го закарват, закарват
в Казанлък града голяма!
Момченце Мирчо послуша.
То се назаде повърна,
та у Мирчови отиде,
на нови порти потропа.
Боянка навън изляла.
Момченце кай Боенки:
- Бояно, млада невясто,
Мирчо ме, холан, запрати,
да дойда, холан, да кажа,
че са го турци хванали.
Още си това думаше,
дума го, не издума го,
рече го, не изрече го,
Боянка врата притвори
и се назаде повърна,
съблечи дрехи момински,
облече дрехи юнашки,
па си взе сабля френгия
и тая пушка бойлия,
па ми се качи на конче.
Конче на двори изкара,
па се надолу обърна
и пред слънце се прекръсти,
и се на Бога помоли,
па ми се качи на конче,
па си му пътят подаде.
Вдигнали мъгли-прахове,
па ми й турци стигнала,
дето са Мирчо повели.
Тя се надясно обърна -
видяла Мирчо предя тях,
викнала, та заплакала,
па се надясно завъртя,
га се наляво обърна,
Боянка турци видяла -
всички на земя легнали.
Па си Мирчо повела
та си го у тях завела.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020