* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Богдани говори:
- Сестро Богдано, Богдано,
ай да ме, сестро, заведеш
на Враджуската планина,
на търговската пътека,
дето търговци минават,
дето ще хазна да мине -
хазната да си бастишем!
Богдана кай Стояну:
- Брайни Стояни, Стояни,
завела бих те, брайне ле,
ала съм тежка-дебела,
та й от хората срамота,
а от Бога и гревута!
Стояну Богдана думаше:
- Я хайде, брайни, я хайде,
хайде да те заведа -
подай ми пушка бойлия
и къра топуз кълния,
и остра сабля френгия,
па хайде да те заведа!
Наметна пушка бойлия
и остра сабля френгия,
и къра топуз кълния,
та па ми тръгна с Стояна.
Вървели, що са вървели,
покрай са Илоф минали,
отишли в село Букурещ -
в Букурещ хоро играло.
Като го видя Богдана,
отметна пушка бойлия
и къра топуз кълния,
и остра сабля френгия,
па се на хоро хванала.
Малко е нещо поиграла -
от обяд до икиндия,
доде се хоро развали.
Пак наметна пушка бойлия
и остра сабля френгия,
и къра топуз кълния.
Вървели, що са вървели,
отишли в гора зелена,
на сейменскато кладенче.
Три дни са сабли точили
пред седемдесет сеймени,
а тией ги не усетили,
усетили, не угадили.
Па са станали, отишли
на Враджуската планина,
на търговската пътека,
дето ще хазна да мини.
Хазната се задала
със седемдесет байрака,
със седемдесет и седем.
Като ги видя млад Стоян,
нахлупи калпак до очи,
порони сълзи до земя,
а Богдана му думаше:
- Я не грижи се, брайне ле,
я дай ми сабля френгия,
дето ги три дни точихме
на сейменскато кладенче
пред седемдесет сеймени,
та сеймени не усетиха,
не усетиха, не угадиха!
Той й подаде саблята,
и хазната ми пристигна!
Тя се наляво завъртя,
га се надясно обърна,
току остали, остали
седемдесет байрака,
седемдесет и седем;
току остали троичка,
и тях Богдана гонеше -
главите да им отвземе.
Тия се Богдани молиха:
- Сестро Богдано, Богдано,
ще ти се, сестро, помолим,
току ни живи остави,
че сме по един у майка
и троичка сме годени!
Богдани се смилило,
на клето сърце намили.
Тя ми се викна-провикна:
- Я се свърнете, юнаци,
хазната да си разделим!
И юнаци се свърнаха,
та са хазната делили.
Току са хазна делили,
мъжко се дете найдело,
щом ми се найде, продума:
- Я дели, мамо, я дели -
и мене, мамо, пай туряй,
и аз съм се борба борило,
й аз съм се, мамо, бой било!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020