* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Дек се е чуло-видело
мома войвода да бъде,
като Бояна хубава!
Девет е годин ходила
с млади момци войвода,
а на десетата година
Бояна се е сгодила
за Мирчо млади войвода.
Мирчо Бояни направи
тънка ми хурка сребърна
и добро златно вретенце,
седна Бояна да преде,
да преде, още да тъче,
да тъче тънки дарове,
юнаци да си дарува.
Мирчо в гората отиде,
там са го турци хванали,
ръце му назад вързали,
синджири на врат турили,
че го към Търново водеха.
Това като чу Бояна
захвърли хурка сребърна
и добро златно вренце,
облече мъжка премяна,
запаса сабя френгия,
забучи чифте пищови,
па взема пушка бойлия,
че стана, турци посрещна.
Дорде се турци усетят,
Бояна турци изколи
и си Мирчо отърва,
отърва, още избави.
Мирчо Бояна продума:
- Бояно, младо войводо,
халал ти тебе войводство,
че ми живота отърва,
и мойто още мъжество,
че ми живота отърва,
отърва, още избави,
от тия пусти душмани.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020