* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Посгодил се, заженил се
Мирчо ми млада войвода
за Милица байрактарка.
Гъста се гора развила,
развила, раззеленила.
Терзии й руба шиеха,
ковачи саби правеха,
леяри куршум лееха.
Мирчо дружина посъбра,
па ги изведе, поведе,
в гъста си гора заведе.
Милица дома останала
да преде бела коприна,
да тъче тънки дарове,
хайдути да си дарува.
Стари комити кумове,
млади хайдути сватове.
Милица двори метеше,
свекърва от вода идеше
и на Милица думаше:
- Ти чула ли си, Милице,
че Мирчо са го хванали?
В Сливен го откарае,
в Сливен при кадията.
Кат чу Милица тез думи,
бързо в зимника отиде,
отлючи нови сандъци,
извади дрехи юнашки
и се в дрехи облече.
Препаса сабя френгия,
оседла конче хранено.
Бързо в Сливен отиде
и през постове премина
и при кадия отиде.
кадия дума Милица:
- Що-щеш, Милице, при мене?
Милица дума кадия:
- Я си главата наведи,
главата да ти отрежа
и Мирчо да си освободя.
И му главата отреза
и при Мирчо отиде,
та си Мирчо освободи.
И се на конче качиле
и в балкана бегале.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020