* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Диляни думаше:
- Сестро Диляно, Диляно,
молба ще ти се помоля,
със мене, сестро, да дойдеш,
на мене помощ да сториш,
турската хазна да срещнем,
турската, още царската,
парите да им вземеме,
по братски ще ги делиме. -
Диляна на Стоян думаше:
- Не мога, брайно, да дойда,
че аз съм тежка товарна,
не мога конче да яздя,
не мога сабя да въртя. -
- Моля та, сестро Диляно,
не ща ти сабя да въртиш,
само до мене да вървиш. -
Вървяли, що са вървяли,
до средя гора стигнали,
седнали да си починат.
Кога се хазна задала,
най-напред върви циганче,
циганче черно омразно,
то на Диляна думаше:
- Не ти ли й жално, Диляно,
за тебе и за детето,
детето, нероденото? -
Диляна сабя измъкна
и на циганче думаше:
- Циганче черно омразно,
не ми е жално за тебе,
за тебе за младините. -
Извади сабя френгия,
че я наляво завъртя,
га се надясно обърна,
турски се глави търкалят,
само ми циганче остана,
то на Диляна думаше:
- Диляно, бяла българко,
халал да ти е хазната,
сал мене жив да оставиш! -
Диляна не го оставила.
Седнали да си починат,
ситен я бял пот избило
и се детенце добило,
добило и продумало:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
кога парите делите,
на мама дайте два дяла,
че и аз бех нея на помощ.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020