* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Иван на Друмка думаше:
- Друмке ле, буйна планино,
я хайде, сестро Друмчице,
запаши сабя френгия,
задигни пушка бойлия,
затъкни кобур пищови,
облечи руба юнашка,
юнашка руба бошняшка,
че щем, Друмчице, да идем
на Рила Стара планина,
във хайдушката равнина.
Снощи ми поща довтаса
от моите калфи-чираци -
царска ще хазна да мине,
хазната да бастисаме,
с имане да се наземем,
кой колко може да носи!...
Друмка Ивану думаше:
- Байно ле, бачо Иване,
не стига ли ти, байно ле,
толкози, джанъм, имане -
девет пещери бишлици,
десета жълти жълтици?
Иван на Друмка думаше:
- Слушай ме, сестро, послушай,
само сега ще идеме
и веки няма да ходим;
като си вземем хазната,
тогаз щем да се разделим
от наште калфи-чираци,
в Рила планина ще идем,
манастир ще си направим,
от сребро ще го излейме,
със злато ще го полейме.
Ти иди в росно ливаде,
разпростри сини чадъри,
триста ще китки накитиш,
триста щем роба да дарим,
хазната да им вземеме.
Друмка Ивану думаше:
- Байно ле, батю Иване,
не мога, батю, отиде,
срам ме е, батю, да кажа,
срам ме е, батю, грях ме е -
че съм се скоро женила,
а че съм трудна станала,
трудна ми, батю, непразна,
не мога леко да ходя,
бошняшка руба да нося
и тънка сабя френгия,
и тънка пушка бойлия,
и кобурлии пищови!...
Иван на Друмка думаше:
- Ще дойдеш, Друмке, ще дойдеш,
и няма како да сториш,
толкози си ме слушала,
сега ме, Друмке, послушай!
Че скочи Друмка, отиде
в росно ми буйно ливади,
разпростря сини чадъри,
триста си китки накити,
малко се много не мина,
и хазната са зададе,
след нея триста арапи
на врани коне ездяха.
Друмка си напред излезе,
триста си роба да дари.
От далеч й се молеха:
- Прости ни, Друмке, хазната,
жените ни са робини,
децата ни са робчета;
девет години как ходим
хазната да си просиме...
Дор туй си роби издумат,
Иван със калфи излезе.
Най-напред робче вървеше,
едно ми черно арапче,
армаган носи за царя -
тънка ми сабя френгия
със огледала на върха.
Друмка си сабя поемна,
че се наляво завъртя;
дор се надясно обърна,
остана само арапче...
То се на Друмка молеше:
- Друмчице, буйна планина,
недей ме, Друмке, затрива,
славата да ти приказвам,
славата и юнаштвото.
Друмка арапче не слуша,
ами си махна-замахна,
та му главата отмахна.
Иван си хазна извади
със калфи и със чираци,
че си на Рила отиде
хазната да си разделят.
Като хазната деляха,
мъжко се дете добило,
добило и продумало:
- И мене дялба делете,
че съм се мъчил и ази,
додет' хазната замете!
Иван на Рила остана,
че се от калфи раздели,
от калфи и от чираци,
че си манастир направи
от сребро, джанъм, го изля,
със злато, джанъм, го поля...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020