* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Откак са Иванко повдигна,
още сестра му Драганка,
във пътя хазна не мина
от царя, ни от везиря.
Снощи ми поща довтаса,
царска ще хазна да мине.
Иванчо дума Драганки:
- Драганке, сестро Драганке,
къде как съм те проводил,
се ми работа завърши!
Я вземи китка ключови,
отвори тъмни зимници,
че вземи бели чадъри,
че иди, сестро Драганке,
долу във росно ливаде,
във беглишкото усое,
курдисай бели чадъри,
прегради мала градинка,
че насей цвете всякакво.
Кат са хазните зададът,
ти иди в мала градинка,
набери цвете всякакво,
направи китки смесени,
всекиму китка да дадеш,
на байрактаря две китки,
с китките да ги обавиш,
докато дойда и ази,
дорде ме глава отболи,
докат ме треска претресе.
Драганка дума Иванчу:
- Братко ле, не стигна ли ти
девет пещери с имане,
десета с жълти жълтици?
Иванчо дума Драганки:
- Драганке, сестро Драганке,
стигнало и артисало,
ала хаири ще правя,
хаири и манастири,
на буйна вода камен мост,
на пуста гора манастир,
манастир свети Ивана;
на ново село черкова,
черкова свята Драгана.
Че го Драгана послуша,
взела е китка ключови,
отвори тъмни земници,
извади бели чадъри,
че си Драганка отиде
долу в росното ливаде,
във беглишкото усое,
курдиса бели чадъри,
пригради мала градинка,
насея цвете всякакво.
Кат са хазните задали,
Драганка влезе в градинка
набрала й цвете всякакво,
направи китки смесени,
че пред хазните излезе,
всекиму китка подаде,
на хазнатаря две китки.
Хазнатар й се молеше:
- Драганке, баш-харамийо,
молба ще ти се помоля,
хазните да ми харижеш,
че веке ми са додея
от бащини ми маргази,
от дедови ми накази.
и Драганка го послуша,
и му хазната хариза,
и се назаде повърна.
Отгоре иде Иванчо
и на Драганка думаше:
- Драганке, сестро Драганке,
без мене пара не струваш,
каквото ази без тебе;
защо хазните изпусна,
не ги, Драганке, бастиса?
И Драганка са разсърди,
че си хазните пристигна,
че се надясно завъртя,
докат се наляво обърни
до еден ми ги изсече,
двеста ми руси казаци,
триста ми делибашии.
Че им хазните вдигнала,
че при Иванча отиде
и на Иванча думаше:
- Братко ле, братко Иванчо,
болен си, братко, ще умреш,
ала се пак не оставяш;
мене ми се хазнатар помоли,
че му хазните харизах.
Догде Драгана издума,
Иванчо се от душа отдели,
тежко имане остави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020