* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Че чули ли сте разбрали,
кщакво е наскоро станало
на чичовата държава,
на татовата кошара?
Имало момче хванато,
хайдути са го хванали,
черни му върви развиле
и му ръцете вързали.
Момче хайдути думаше:
- Я ми краката вържете,
па ми ръцете пуснете,
па ми отдайте, отдайте
моите медни кавали,
с кавали да ви засвира,
дано ме дочуе, дочуе
сестра ми Бояня от седенка -
да вземе тежко имане,
да дойде, да ме откупи!...
Те му ръцете пуснале,
че му подали, подали
негови медни кавали.
Като си Стоян засвири,
като си свири-говори:
"Сестро Бояно, Бояно,
я хвърли хурка шарена
и това нова вретено,
та си иди, сестро, у назе,
откачи пушка бойлия
и тая сабя френгия,
че вземи чифте пищови,
отвържи кучка синджирка
и дойде, сестро, при мене,
че ме хайдути хванаха,
хванаха, сестро, вързаха!"
Като дочула Бояна,
хвърлила хурка шарена
и това ново вретено,
и на стрина си казала:
- Я съм си, стрино, оставила
врата незаключени,
ще ида да ги заключа...
Кат си Бояна отиде,
зарамчи пушка бойлия,
запаса сабля френгия,
в ръка чифте пищове,
пуснала кучка синджирка.
Като през гора вървеше,
гора си клони свиваше,
а че й път правеше.
Бърже Бояна пристигна,
колко със сабля посече,
двойно си кучка удави,
и си братчето освободи...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020