* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Чули ли сте, разбрали
какво е чудо станало
на чичовата държава,
на татовата кошара?
Хайдути са Стоян хванали,
черни му върви развили,
назад му ръце вързали.
Стоян се на хайдути молеше:
- Хайдути, братя да сте ми,
я ми ръцете пуснете,
па ми краката вържете,
па ми отдайте, отдайте
моите медни кавали.
С кавали да си засвира,
дано ме сестра дочуе
от тия ясни седенки,
да вземе тежко имане,
да дойде да ме откупи.
Та му ръцете пуснали,
па му краката вързали.
Че му подали, подали
негови медни кавали.
Като си Стоян засвири,
кавали думат-говорат:
"Сестро Бояно, Бояно,
я хвъргай хурка шарена
и това ново вретено,
па иди, сестро, у назе,
откачи пушка бойлия
и тая сабля френгия,
па вземи чифте пищове,
отвържи кучка синджирка
и доди, сестро, при мене,
че ме хайдути хванаха,
хванаха, сестро, вързаха,
да додеш да ме отървеш!"
Като е дочула Бояна
на тия ясни седенки
Стоянови медни кавали,
хвърлила хурка шарена
и това ново вретено
и на стрина си думаше:
- Я съм си, стрино, остайла
вратата незаключени,
ще ида да ги заключа.
Като Бояна изляла,
право у Стоянови отишла,
откачи пушка бойлия,
взема си сабля френгия
и тия чифте пищове,
па пусна кучка-синджирка
и си из село излезе.
Като през гора вървеше,
гора си клонье свиваше
Бояни път да направи.
Като при брата стигнала,
върли си хайдути посече.
Колко със сабя посече,
двойно си кучка удави,
та си братчето отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020