* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Боенки думаше:
- Како Боенке, Боенке,
ето девета година,
ка си са, како, женила,
печалба не съм печелил,
че са с дружина сбереме,
та па си, како, идеме,
на връх на Стара планина,
па ми се май неподава
печалба да си печелим.
Я хайде сега да идем,
че ща да минат, да минат
царюви девет сиксъни,
десето ситен маргарит,
та да ги, како, изловим,
сиксъни да си отнемем! -
Бояна дума Богдану:
- Брайно Богдане, Богдане,
срам ме е, кака, да кажа,
ала ще да ти обадя,
не мога, кака, да ходя,
че съм се скоро женила,
та съм си тежка-дебела!
Богдан Боенки думаше:
- Како Боенке, Боенке,
ако ли сега не дойдеш,
проклета да си, како ма,
ако ли бъде момченце,
ние ще да му дадеме
ситен, та дребен маргарец!
Боянка рипна сърдито,
та влезе в темни мазане,
извади руба хайдушка,
па си Боянка облече,
набучи чифте пищове,
зарамчи пушка иглянка,
па увзе сабля френгийка,
превърза ешмак до очи,
па е Боянка тръгнала,
па е излязла, излязла
на връх на Стара планина
на царювите пътища,
дето ще минат сиксъни.
Сиксъни няма никакви.
В Койнаре хоро играе,
крайщата му се не видят,
тупане му се не чуят.
Богдан Боенки думаше:
- Како Боенке, Боенке,
я хайде, сестро, да идем
хорото да погледаме,
та да се, сестро, уловя
до чорбаджийско момиче,
та да хоро поиграя.
Па са в Койнаре отишли,
па са в хорото увлезле
и Богдан си са улови
до чорбаджийско момиче,
а Боянка е отишла
при тези селски попове,
попове, та па кметове,
леко им тихо говоре:
- Попове, селски кметове,
я хлебец да ни дадете,
че сме от далек пътници,
та сме си хляба свършили! -
Тие й тихо говоре:
- Из село да си идете,
там има стари бабички,
тие ще ви хляб подадът,
че сеги празник имаме,
хоро си не оставяме,
та гости да си срещаме. -
Боянка рипна сърдито,
догде из хоро излезе,
на три го места прекъсна.
Тие си тихо говорят:
- Това си не са пътници,
ами е това Боянка,
тичете да я стигнете,
колете вакли агнета,
мясвайте чисти хлябове,
носете вино на ведра,
Боянка да си гостиме.
Па са си тие отишли
Боянка да си повърнат,
а тя им тихо говори:
- Я назад да се върнете,
колко са азе повърна,
пустош ще в село направя! -
И тие си се върнали,
а Боянка е отишла
на връх на Стара планина,
на царювите пътища,
на кръстомпътя седнала,
през път си крака простнала
и сиксъни се задали.
Ка са Боянка виделе,
един си други думали:
- Ай Боянка да хваниме,
та жива да я заведем,
да виде царя да знае,
как бива жена войвода.
Като Боянка станала,
изваде сабя френгия
три пъти аскер кръстоса,
сал са троица остале.
Едина й се молеше:
- Недей ме, сестро, Боенке,
че си съм един на майка!
Втория й се молеше:
- Недей ме, сестро, Боенке,
че ми булката остана,
а пък си зорлем докарън!
Третия й се молеше:
- Недей ме, сестро Боенке,
че съм си годен, несведен, -
годеничката ми остана!
И Боянка ги остави,
тя не щя да ги избива;
кървава ръка подава,
та ръка да й целуват
и Богдан доде тогива.
Боянка казва Богдану:
- Брайно Богдане, Богдане,
я вземи сабя френгия,
па режи тънки конопи,
стоваряй тежки сиксъни,
че ще аз, кака, да ида
студена вода да пия,
че ми сърцето, балдяса
ръцете да си умия,
че ми са, брайно, кървави.
Па е Боянка отишла
студена вода да пие,
ръцете да си умие.
Като Боянка клекнала,
ръцете да си умие,
студена вода да пие,
коги Боянка станала,
мъжко детенце добила
със сабя дете във ръка,
с чантица дете на рамо,
и то си тийом говоре:
- Вуйчо Богдане, Богдане,
я ела мене, та вземи,
вие със кринче вземайте,
мене в чантица давайте,
и азе дял да си взема,
че бях и азе на помощ! -
Богдан си увзе детето,
тие със кринче вземали,
нему в чантица давале,
и то си е дял вземало,
че и то било на помощ!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020