* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Боянки думаше:
- Сестро льо, Яно Бояно,
я вземи китка ключове,
та иди в тъмни одаи,
отвори нови сандъци,
извади дрехи хайдушки,
хайдушки дрехи низамски.
Препаши силяк син-зелен,
набоди чифте пищови,
препаши сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
па хайде, сестро, със мене.
На връх на Стара планина
турската хазна ще мине,
девет катъра със злато,
хазната да си оберем.
Боянка Богдан продума:
- Бате Богдане, Богдане,
девет години станало,
откак съм се оженила,
рожба не съм имала,
сега съм трудна-непразна,
не мога прага да мина,
камо ли бой да се бия.
Богдан Боянке пак дума:
- Сестро льо, Яно Бояно,
ако се детето роди,
ии за него дял ще има.
Боянка Богдан послуша,
оотишла в тъмни одаи,
отвори нови сандъци,
извади дрехи хайдушки,
хайдушки дрехи низамски,
препаса силяк син-зелен,
набоде чифте пищови,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
па със бете си тръгнала.
Като са дотам стигнали,
Богдан Боянки думаше:
- Остани, сестро, под пътя,
аз сам ще бой да се бия,
ако видиш, че ще падна,
излез на помощ тогава.
Ей че се хазна задава,
Богдан излезе насреща,
бил се е малко ли много
и като видя, че пада, ,
виком се Богдан провикна:
- Я излез, сестро льо Яно!
Тогаз излязла Боянка,
като се Янка развъртя,
всички си турци изклала
и си хазната прибрала.
Тогаз се дете родило,
родило и продумало:
- Вуйчо Богдане, Богдане,
и за мен дял да дадете,
че ако аз не бях с вази,
вие се бяхте предали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020