* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Боенке думаше:
- Сестро Бояно, Бояно,
- Бояно буйна планина,
винаги си ме слушала,
слушала, икрам струвала,
я ме сига послушай -
я ела, сестро, със мене
по тази Рила планина
царюва хазна да вардим,
да вардим да я уберем.
Боянка каже Богдану:
- От теб е, братко, срамота,
а пък от Бога грехота,
ето ги девет години,
откак съм ази женена,
трудна си не съм стуяла,
сига съм трудна станала,
не можа, брайно, да дойда,
камо ли в пътя да вървя.
Па ми се назад повърна,
влязла е в нова дирничка,
хвърлила женска премяна,
обула гащи бошнянски,
налупи феса низамски,
навила чалма морава,
запаса силях на кръсте,
набоде чифте пищови,
й ушаклии ножове,
па са с Богдана тръгнали.
Вървели, щу са вървели,
настали Враца голяма,
във Враца хоро играе,
па се на хоро улови,
три път хоро извили -
къмто турцити наляво,
къмто българи - надясно,
па са хорото развали ...
Боянка моми думаше,
на моми още на булки:
- Да знайте, мало-голямо
кога се назад повърна,
писна ще дете във майка,
което не се й родило,
то ще се от страх породи,
което се е родило,
то пък ще от страх да умре ...
Па са с Богдана тръгнали.
Вървели, щу са вървели,
на връх Балкана стигнали,
ева че иде хазната.
Боянка каже Богдану:
- Брайно Богдане, Богдане,
назад ще, братко, да стоиш,
аз ще хазната отнема.
Извади сабя френгия,
кът са Боянка развърте
наляво, та па надясно
и си хазната отнела.
Тогаз са дете породи
и си детето продума:
- Вуйчо Богдане, Богдане,
и на мен дял ще дадете,
че й аз съм, вуйчо, помагал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020