* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Боени думаше:
- Сестро Бояно, Бояно,
Бояно, буйна планино,
винаги си ме слушала,
слушала, икрам струвала,
я ме и сега послушай.
Я хайде, сестро, със мене,
по тая Рила планина
царюва хазна да вардим,
да вардим и да я оберем.
Бояна каже Богдану:
- Брайно Богдане, Богдане,
не мога, брайно, да дойда
по тая Рила планина,
камо ли в пътя да вървя.
От тебе, брайно, срамота,
а пък от Бога грехота.
Ето ги девет години,
откак съм ази женена,
трудна си не съм стояла.
Сега съм трудна станала,
не мога, брайно, да дойда.
Па ми се назад повърна,
влязла е в нова дирчинка,
хвърлила е женска премяна,
обула гащи бошненски,
нахлупи феса низамски,
навила чалма морава,
препаса силях на кръста,
набоде чифте пищови
и ушаклии ножове
па със Богдана тръгнали.
Вървели, що са вървели,
настали Враца голяма.
Във Враца хоро играли.
Па се Боянка улови,
три пъти хоро обиколи,
къмто българи надесно,
къмто турците налево,
па се хорото развали.
Боянка се в гърди биеше
И се на булки заканя:
- Да знайте мало и голямо,
кога се назад повърна,
писна ще дете във майка,
кое се не е родило,
то ще от страх да умре.
Па си с Богдана тръгнали,
на връх балкана излезли.
Ева че иде хазната.
Боянка каже Богдану:
- Я постой брайно надиря.
Па извади сабя френгия,
като се Боянка развърте,
налево, та па надесно,
та си хазната отнела,
и детето се породи,
и детето продума:
- Вуйчо Богдане, Богдане,
и на мен дял да дадете,
че и аз съм вуйчо, помагал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020