|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома спасява хайдушки войвода
Била Гроздена войвода,
Гроздено, моме Гроздено,
на седемдесет хайдука,
на седемдесет и седем.
Води ги Грозда, води ги,
дойде ги девет години.
Сал те се лепо храниле -
Витошки вакли овнове,
Боянски редки скробове,
Полянски бели погачи,
Совиски гъсти медове...
Грозда си хабер допрати:
- Да дойдеш, брате Дамяне!
Даде му Грозда хайдути
да си ги Дамнян поводи...
Води ги Дамнян, води ги,
води ги Дамнян три годин.
Дамнян си хабер допраша:
- Да дойдеш, сестро Гроздено,
сва ти е рода помрела,
щото лежаха, умреа,
и щото лежа, че умра.
Грозда му вели-говори:
- Не могу, брате, да дойдем -
мъжко ми дете на ръце,
и пай сам трудна-дебела...
Трекляно, Кюстендилско; хороводна (Стоин-ЗП 1959, № 606 - "Гроздена
войвода"); скроб - брашняна каша.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|