* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Буйна на боклук седеше
бяла къделя предеше
с ново празно вретено
и към гората гледаше.
Буйна на гора думаше:
- Развий се, горо, развий се,
развий се, раззелени се,
извърши върши високи,
разлисти листа широки,
зашуми доли дълбоки,
из тебе, горо, да ходя,
отбор юнаци да водя,
да сечем наши душмани
и цариградските султани.
Тамън си Буйна говори,
Русан от балкан слизаше
с жълта бъклица в ръка,
със зелен венец на глава,
зелено венче елхово,
елхово и бръшлянено.
Русан при Буйна отиде
и й бъклица подаде
и си на Буйна думаше:
- Буйно ле, юнакиньо ле,
Буйно ле, буйна войводо,
много ти здраве Буйно ле,
от твоите млади юнаци
правиш, що правиш да оставиш,
по скоро при тях да дойдеш,
тежка се хазна задало
от Търново за Цариграда
през Хаинбоаз ще мине
хазната да оберем,
че пак си преди хурката.
Кат зачу Буйна тези думи,
рипна Буйна от боклук,
че хвърли дрехи момински,
облече дрехи юнашки,
наложи калпак мечешки,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия
и чифте кубур пищофи.
Буйна с русан замина
при нейна вярна дружина,
а че ги Буйна поведе,
поведе и ги заведе
в Хаинбоаз на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
а че ги Буйна нареди
кой над път Буйна, кой под път
сама на пътя застана
и си хазната чакаше.
Ето и хазна се задасе,
султанска хазна голяма.
Най-напред върви хазнатар
хранен си кон яздеше,
ален си фес кревеше,
пюскюл му рамо метеше.
А че го Буйна замери
право в челото удари.
Падна хазнатар от коня,
хазнатари се пръснаха.
Седнаха делба да делят,
каква им беше мярката
Буйнинен калпак мечешки,
на всеки му се е паднало
по един калпак жълтици
и по половин бешлици.
Русан дружина думаше:
- Дружина, верно събрана,
делете, каквото делете,
на Буйна два дяла делете,
че тя е мома хубава,
хубава и неженена,
тя има дарове да изкарва,
да си дарове изкарва,
голяма сватба да сторим,
голяма сватба хайдушки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020