* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Че са излезли хайдути
на Ирин-Пирин планина,
на Равна, на Еленица,
на Стояноват полугар.
Стояна са уловили,
озад му ръце свързали,
та краката му обримчили,
на ръцете му букаи,
на краката му синджири,
стадото му наделили
на седем, на осем дяла,
овенът му уловили,
овенът, най-големият,
дето му носи звънецът,
дето му води стадото.
Голям огънят наклали,
на шиш овенът опекли,
а Стоян им се молеше:
- Дружина вярна сговорна,
молба ще ви са помоля,
ръцете ми отвържете,
краката ми отслабете,
дайте ми медни кавали,
дружина, да ви засвиря,
на стадо, на развиване,
на овце на прибиране. -
Молбъта му са приели,
краката му отслабили,
ръцете му отвързали,
дали му медни кавали.
Че не им Стоян засвири,
на стадото на развиване,
на овци на прибиране;
кавалът свири-говори:
"Милице, сестро Милице,
Милице, мила сестрице,
ако си на добър съня,
свести се и събуди се,
препаши сабя френгия,
нарами пушка бойлия
на полугарят да дойдеш,
да видиш, мори, батя си,
какъв е личен накичен!"
Де го й Милица зачула,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
на полугарят отиде,
потеря яде и пие,
че се наляво завъртя,
дур се надясно обърне,
до един ги е изклала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020