* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Бойени думаше:
- Сестро Бояно, Бояно,
ти си ме много слушала,
и сега да ме послушаш.
Я ми се, сестро, постегни,
сега на помощ да ми си,
царска ще хазна да мине,
да идем да я преварим.
А Бояна ми думаше:
- Байчо Богдане, Богдане,
срам ме е, байчо, грях ме е,
че съм си тежка-дебела,
кой час кой сахат да рода,
мъжко ще дете добия.
Богдан Бойени продума:
- Я хайде, сестро, да вървим,
много се не ще бавиме,
я три дни, я два месеца,
па ще си, сестро, дойдеме.
Па е Бояна станала,
облече руба бошняшка,
запаса силяф телетин,
забоде чифте пищоле,
запаса сабя френгия,
нарами пушка бойлийка,
па е с брата си отишла,
царската хазна да вардят,
Вардили два дни и три дни,
вардили до три недели -
царска са хазна зададе
със седемнайсе сеймене.
Като ги видя Бояна,
тя се развъртя, разлюти,
та си Бояна изгуби
седемнаесе сеймене,
току ми са де остало
едно келово турченце,
то са Бойени молеше:
- Како Бояно, Бояно,
недей ме, мома, загубя,
просто да ти е хазната,
седем катъра със пари,
осмия дребен маргарит
за царювите дъщери.
ястъци да си нашиват.
Бояна дума на турче:
- Махни се, келчо келови
ти ли ми хазна предаваш?
Щяла бих да те остава,
ала ще да се похвалиш,
че си Бояна познаваш.
Па си измъкна сабята
из таз капия сребърна,
та му ръцете отряза,
и му краката отсече,
та па си хазна увзели,
увзели и закарали.
Тамън си пари делили,
със кринче бели юзлуци,
със тасъе дребен мангарит,
мъжко са дете родило,
родило и продумало:
- Вуйчо Богдане, Богдане,
право имане делете,
и мене дялба сторете,
че и аз бях ви на помощ,
и азе мами помагах,
доде турците изгуби,
та си хазната увзехте,
увзехте и докарахте.
Тогаз имане делиха,
и нему дялба сториха,
девет кринчета юзлуци,
десето жълти жълтици,
и друго дребен маргарит.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020