* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Боян Боенки думаше:
- Сестро Боенке, Боенке
я хвърли дрехи булчински,
облечи дрехи войводски,
войводски дрехи, хайдушки,
че турска потеря ще мине,
потеря да си избием,
хазната да им оберем
и на сиромаси раздадем.
Боянка брат си послуша,
захвърли дрехи булчински,
запаса сабя френгия,
с чифте пищови но кръста.
Като си в Балкан отиват,
Боянка брат си думаше:
- Братко Боене, Боене,
мъжка си рожба усещам,
мъжка рожба на сърце,
не ща да, братко, изтрая.
Боян сестра си думаше:
- Потрай ми малко, Боянке,
да си потеря избиеме.
Додето Боян изрече,
турска е пушка пукнала,
Бояна в сърце удари,
Боянка сама остана,
на сърце й дете говори:
- Аз ще ти, майко, помогна
потеря да си победим.
Боянка кураж добива,
изважда сабя френгия,
всички сеймени избива,
злато във гора заравя,
мъжка рожба добива
и на брат си Боян кръщава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020