|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома спасява хайдушки войвода
Богдан Богданки думаше:
- Сестро ле, Яно Бояно,
сестро ле, буйна планино,
винаги си ме слушала,
я ме и сега послушай -
съблечи дрехи булчински,
облечи дрехи хайдушки,
запаши силях син-зелен,
набоди чифте пищови,
окачи сабя френгия,
орами пушка бойлия,
че хайде с мене, сестро ле,
хазната да си преварим,
турската хазна голяма,
девет катъра с имане,
десети с жълти жълтици!
Богдана брата си дума:
- Не мога, брате Богдане.
Богдан сами си потегли,
хазна да си изпревари.
Сестра за брат много милей,
Богдана също тръгнала,
брата си по път стигнала,
стигнала и задминала.
Сама си керван настигна,
сама керванджии изклала
и си кервана повела.
По пътя срещна Богдана,
Богдана стари хайдутин,
той си сестра познава,
силно я с ръце прегръща,
прегръща, още целува.
Терзийско, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|