* * *

Мома спасява хайдушки войвода

- Гроздо ле, Гроздо Гроздано,
много ти здраве от брат ти,
от брат ти, Гроздо, Дамянчо,
облечи, Гроздо Гроздано,
облечи рухо другишно,
окачи сабя френгия,
наметни джока китена,
нарами пушка бойлия,
изкриви шапка шарена,
та иди, Гроздо Гроздано,
на хайдушките кладенци.
Там го е срещка срещнала -
девет ми души татари,
царска ми хазна караха
девет мулета имане.
- Не мога, брате, не мога,
на зло съм място стойнала,
къща с кирия хванала
и съм привремна на рожба!
Пак стана Грозда, стегна се,
отиде Грозда, отиде
на хайдушкото кладенче.
Ей го Дамянчо, че иде,
Грозда излезе при него.
- Брате ле, брате Дамяне,
та що е толкоз за мене?
- Сестро ле, Гроздо невесто,
грозна ме срещка срещнала -
девет ми души татари,
царска ми хазна караха
девет мулета имане.
Ка кем да, сестро, заминем?
- Не бой се, брате, не бой се,
от лево, брате, в них к' ида,
от десно кье се завърна,
на всички глава кье взема!
От лево Грозда в них влезе,
ей я от десно де иде,
изхвърля глави татарски.
Хванаха делба да делят
девет мулета имане.
Тогава Дамян продума:
- Все на две кье го делиме!
- Не може, брате, не бива,
на три кье да го делиме!
Грозда се люто разяди,
потегли сабя френгия
да му отреже главата.
Дамян назаде подбегна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020