* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Де се е чуло-видяло,
мома войвода да бъде,
като Вълкана войвода.
Девет години хьодила,
се млади момци лъгала,
лъгала да ги водила.
На десетата година
Вълкана са посгодила
за Мирчо млада войвода.
Мирчо Вълкана отговаря:
- Вълкано, булке хубава,
баща ти зестри обишча,
петстотин върли халтъни
и девет йока коприна.
Да сендиш, Вълкано, да тъчеш,
тънке дарува да придеш.
Я ще надолу да ида,
със другари да се събера
надолу къде Стамбола,
нагоре към Цариграда.
Там си го турци хванаха,
назад му ръце вързаха,
ситни синджири на ръце,
тежки букаи на крака.
Мирчо другарчи той среща,
ем на другарчи отговаря:
- Другарче, мойто братченци,
право до найзи да идеш,
ем на Вълкана да кажеш:
"Вълкано булке хубава,
ти седиш, Вълкано, да придеш,
тънки дарове да тъчеш,
Мирчо ги турци хванаха,
назад му ръце вързаха,
ситни синджири на ръце,
тежки букаи на крака,
че го в тъмница закараха."
Вълкана булка хубава
отхвърли хурка сребърна,
ем добро златно вретенце,
изведи конче хранено,
че го хубаво обседла;
съблячи дрехи юнашки,
облечи дрехи хайдушки,
припаса сабя френгийка,
ем тънка пушка бойлийка,
че се на конче преметна,
ем си на конче хортува:
- Кончо льо, ти мой хвъркатчо,
да хвърчаш, конче, да бягаш,
да си до тъмница стигними.
Кога си до тъмница стигнали,
турци до тъмница седяха,
шарено агне идяха,
червено вино пиеха.
Те си Вълкана познаха:
- Я яла, холан, Вълкане,
да идем, вино да пием.
Вълкана на турци отговаря:
- Турци, вий сам друга вяра,
аз ни дойдох да ям, да пия,
аз дойдох бой да се бия.
Кога се налево обърна,
на всички глави изряза,
ем ги на кръстци натрупа,
като на нива кръстците,
като на нива купити
и си Мирчо назаде повърна.
Мирчо Вълкано отговаря:
- Вълкане, булка хубава,
халал да ти е, Вълкано,
мойто богатство, Вълкано,
и мойто ми конче храненто.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020