* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Де се е чуло-видяло,
де й туй чудо станало,
дето й сега станало,
мома хайдутлук да прави,
както ми мома Боряна
със бача си, холан, Стоян.
Ходила е малко ни много,
ходила й девет години,
ах, че са Стоян разболя,
Стоян Борянке думаше:
- Боряно, сестро Боряно,
често пътища огледвай,
от тук хазната ще мине.
Стояна турци хванаха,
хванаха, в тъмница запряха,
Боряна пътища вардила,
хазната си уловила,
ах, че я Боряна откара
в Сливенските боази,
там си Боряна откупи
едно ми конче хранено
със сиво седло чохено.
Ах, че си Боряна купила
нови ми дрехи сейменски,
че се хубаво премени,
тръгнала Стоян да търси,
че си в Сливен отиде
на личен ден, на Великден.
Тамън хорото играеше,
като сейменин видяха,
всички са прави изправиха,
еди са други питаха:
- Какъв ще й този сейменин?
Боряна си в тъмница бре влезе,
бача си Стояна извади
и го на конче препаса.
Ах, че си конче възседна,
бача си Стояна избави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020