* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Била Гроздена войвода
на седемдесет дружина,
на седемдесет и седем,
седем ю били роднина.
Доде ги Грозда водила,
арно ги храни и пои
велешка жълта ракия,
пиротско вино цървено,
граовски бели погачи,
загорски вакли овнове.
Па се ожени Гроздена,
даде ги брата Дамяна.
Води ги Дамян три годин,
па се хайдуци сдумаха
да си погуба Дамяна.
Дамян си хабер отпраща
да дойде сестра Гроздена,
ако сака брат да си има.
Сестра му хабер отвраща:
- Не мога братко Дамяне,
тежка ми къща на глава,
бело ми платно на разбой,
мъжко ми дете на ръце! -
Па я дочула свекърва
и на Гроздена думаше:
- Снахо Гроздено, Гроздено,
обаняй си мъжко дете,
тури го свилна лелея,
заметни бели рамена,
забери брайно деверче -
през гора сама че минеш!
Па я послуша Гроздена,
обаняла мъжко дете,
тури го свилна лелея,
забрала брайно деверче -
през поле я е превело,
през гора сама минала.
Окна Гроздена, запоя
на седемдесет гласове,
на осемдесе речове.
Па я дочули хайдуци,
хайдуци дума думаха:
"Дали е Грозда невеста
или е мечка Медвена?"
Кога приблизи Гроздена,
сите хайдуци станаха,
сите у ръка цуная.
Дамян си хабер ич нема,
дека е дошла Гроздена.
Па се разлюти Гроздена,
всички хайдуци опущи,
сал си Дамяна погуби.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020