|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома спасява хайдушки войвода
Ходила ми е Бояна
девет години войвода,
из тая гора зелена,
десетата се сгодила
за Мирча млади войвода.
Седнала ми е Бояна
да преде бяла коприна,
да тъче тънки дарове,
юнаци да си дарува.
Мирчо в гората отиде
другари да си изпрати.
Там са го турци хванали,
отзад му ръце вързали,
в Търново го откарали.
Кат си Бояна научи
захвърли хурка шарена,
облече дрехи юнашки,
препаса сабя френгия
и тия чифте-пищови,
че си на конче възседна
и си турците настигна.
Веднъж със сабя замахна
на всички глави отряза...
Мирчо Бояни думаше:
- Либе Бояно, Бояно
халал да ти е войводството.
Старо Железаре, Пловдивско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|