* * *

Мома спасява хайдушки войвода

В една дълбока пещера,
Стоян си болен лежеше,
и на Иринка думаше:
- Иринке, сестро Иринке,
често ми вода подавай,
често на друма поглеждай,
царска ще хазна да мине,
хазната е, сестро, богата,
хазната да не изтървеш.
Често му вода давала,
често на друма гледала,
и хазната се е задала,
като Иринка видели,
всички й поклон сторили,
и са я молба молили, :
- Иринке сестра да си ни,
Иринке майка да си ни,
да ни опростиш хазната,
че ние сме роби за нея.
Че си Ирина съжели
и пусна хазната,
като се в пещерата върнала,
Стоян Иринка пак дума:
- Иринке, сестро Иринке,
хазната да не изтървеш.
- Хазната мина и замина,
ази я, батьо, опростих.
Стоян се люто разсърди
и на Иринка думаше:
- Днеска, Иринке, да умра,
утре ще тръгнеш да просиш,
с бяла тояга ляскова,
с конска торба струнена.
Че на Иринка дожаля,
от тези думи отровни,
че си хазната достигна,
всичките хора изклала,
хазна в пещера прибрала,
какво Иринка да види,
Стоян си седи издъхнал,
викнала и заплакала:
- Да се провалиш байно ле,
дето ме накара,
толкова хора да изтрепя,
толкова кърви да пролея.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020