* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Заженила се Гроздена,
Гроздена млада войвода,
щото е били войвода
на седемдесет дружина,
на седемдесет и седем.
Дружина хабер допращат:
- Жени се, моме Гроздено,
да дойдеш гора зелена
имане да ни разделиш,
щото си били войвода
триесе и пет години!
Ако ли нечеш да дойдеш,
на добро да се не надяш!
Да градиш двори камени,
олово да ги покриеш,
да тураш врати железни,
од огън да се не боиш!
Гроздена ръка цалива
низ тия лепи трапези
на кума и на старойкя
и руйно вино предава.
Та па на свекър говори:
- Тате ле, стари свекре ле,
прости ме да ти продумам!
Дружина хабер допращат
ис тая гора зелена:
Жени се, моме Гроздено,
да дойдеш гора зелена
имане да ни разделиш,
щото си била войвода
триесе и пет години
на седемдесет дружина!
Ако ли нечеш -да дойдеш,
на добро да се не надяш!
Да градиш двори каменье,
олово да ги покриваш,
да тураш врати железни,
од огън да се не боиш!
Свекър Гроздени говори:
- Снахо Гроздено, Гроздено,
тизе си, снахо, юначна,
просто да ти е од мене,
и отиди, снахо, у гора,
та им имане раздели,
и им войвода погоди!
Тогий станала Гроздена,
увлезна хладни яхъре,
добра си коня изведе,
облече рухо хайдучко,
припаса сабля кръвничка,
руси си коси превеза,
бели ръкаве заузди.
Па се заигра Гроздена,
три пъти порти прерипна
и се назаде повърна.
Тогай Гроздена говори:
- Тате ле, стари свекре ле,
прости ми, че я отивам!
Това на свекър казала,
добри си коня уяхна,
отиде гора зелена
на хайдучките клисури.
Като си викни Гроздена:
- Дружина, верни сговорни,
у коя ли сте планина?
Като я чуха дружина,
се са код нея събраха.
Тамо са три дни седели,
та им имане делила,
и им войвода погоди,
нейно братанче Йованче,
оно че бъде войвода
на Грозденина дружина!
Тогий си стана Гроздена,
та си е дома отишла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020