* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Марко Гроздани думаше:
- Гроздано, моя пръвнино,
кесята ми се изпразни,
в джоба ми харчлък не остана,
тежка се хазна задала, -
хайде, Гроздано, да идем,
да си хазната преварим,
преварим, да ги утъмнем,
да си кесята напълня,
в джоба си харчлък да туря!
Гроздана Марку думаше:
- Марко льо, моя пръвнино,
ази съм трудна, товарна,
не мога коня да яздя,
не мога пешум да вървя!
Па к ти от хатър не излазям,
пак ще със тебе да дойда, -
по-много пешум ще вървя,
по-малко коня ще яздя!
Стана Грозданка, ще тръгва,
извади конче хранено,
че го обседла, обюзда,
облече дрехи юнашки,
запаса сабя френгийка,
нарамчи пушка бойлийка.
Станали, че са тръгнали;
вървяли, що са вървяли,
минали гора зелена,
седнали да си починат.
Марко Гроздани думаше:
- Гроздано, моя пръвнино,
каква ме дрямка натисна,
ще легна да си почина;
кога се хазна зададе,
да ме, Гроздано, събудиш!
Че легна Марко, е заспа...
Царска се хазна зададе.
Гроздана Марка не вика,
стана Гроздана, отиде,
че си хазната превари,
извади сабя френгийка,
на дясна страна засука,
дур се наляво обърна,
от триста трима остали.
Че си хазната поведе,
че я въз Марка доведе.
Гроздана Марку думаше:
- Марко льо, моя пръвнино,
я стани, Марко, погледни,
какво ме й кърви обляло,
дорде си хазна утъмна!
Стани си кеся напълни
и в джоба си харлък тури!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020