* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Остана Янка сираче
със едно братче Иванчо.
Расте Иванчо, порасте,
чуди се Янка, мая се,
на какъв кяр да го даде.
Дала го й Янка овчарче,
овчарче чуждо аргатче -
на бащина му занаят.
Станал е чутен кехая,
спечели чутно имане.
Де го хайдути зачули,
хайдути върли душмани,
че са Иванчо хванали,
назад му ръце вързали.
Че го завели, завели
в едно ми доле дълбоко.
В неделя Янка венчали,
венчали, разделили ги.
В понделник рано подрани,
сладка ракия залива.
Като е Янка разбрала,
че Иванчо хайдути хванали,
хвърлила дрехи венчални,
облякла дрехи юнашки,
напаса чифтя пищофи,
препаса сабя френгия;
че влезе в темни яхъри,
изкара конче хранено,
със бял го ориз назоби,
с ройно го вино напои.
Нарами пушка бойлия,
че се на конче преметна,
че си кончето припусна,
отиде в гора зелена.
Като през гора минава,
откъсна лихче крушово,
с крушово лихче засвири,
листеца свири-говори:
"Горо льо, горо зелена,
и ти, водо льо студена -
видя ли, горо, видя ли
оттук хайдути да минат,
да водят чутно овчарче,
моето братче Иванчо?"
Нито са гора обади,
нито са вода обади.
Птичка се от дърво обади:
"Янке ле, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Да знай гората да дума,
гората, Янке, водата,
не ще хайдути укрива.
Я върви, Янке, я върви,
премини гора зелена,
премини поле широко,
ще стигнеш доле дълбоко.
В долето, Янке, хайдути,
със твойто братче Иванчо,
върли го мъки мъчаха:
на ръце - тек белезици,
на вратъ - ситни синджири;
по-скоро конче припускай,
да идеш, да ги завариш,
че са всичките заспали."
Янка си конче припусна,
премина гора зелена,
премина поле широко,
отиде в доле дълбоко -
всичките, холан, заспали,
Иванчо диван стоеше.
Слязла е Янка от конче,
измъкна сабя тъненка,
че им главите изряза.
На Иванчо ръце откова
и му синджири хвърлила,
че го на конче покачи,
а че го у тях заведе.
Хвърлила дрехи юнашки,
облече дрехи булчански.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020