* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Дамяни думаше:
- Сестро, Дамяно, Дамяно,
три години без теб как ходим,
три пари как сме увзели,
и тех сме на врачки дали,
та са ни врачки казали,
че в жена късмет сме имали,
та сме имена вземали.
Стани, сестро, утре рано -
умий се и оплети се,
замеси тесто кисело,
опечи бели хлябове,
обуй гащи домлянски,
запаши селях сергия,
запаши сабя френгия,
наметни пушка бойлия,
па хайде, сестро, да идем
на кръстовища планински,
царска хазна ще мине -
девет катъри с имане,
десети катър с маргарит.
Дамяна Стояну думаше:
- Не мога, брайно, не мога
кои ден, кои час не съм добила,
дом бе ми къща на глава,
дребна ми челяд на ръце.
Па е Дамяна рано станала,
уми се и се оплете,
замеси тесто кисело,
опече бели краваи,
обу си гащи бошлянски,
запаса селяф сергия,
запаса сабя френгия,
наметна пушка бойлия,
на планина е отишла.
Тамън метерис направи
царска се хазна зададе,
па си Дамяна гръмнала
баш керванджията пребила,
турско имане вземала.
Седнали делба да делят -
мъжка се рожба добила,
добила и продумала:
- Вуйчо, Стояне, Стояне,
кому дел, вуйчо, кому два,
на мама, вуйчо, три дела,
че е мама с мен бой била,
бой била, имане вземала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020