* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Марко Грозданке думаше:
- Грозданке, моя пръвнинке,
как съм са, Грозданке, поболял,
станало й девет години,
аръшлъко ми са довърши,
джобове ми са изпразниха.
Мър хайде, хайде, Грозданке,
тази годинка й десета,
на царя хазна ще слезе,
да идем да я преварим. -
Грозданка булка хубава
и тя на Марка продума:
- Марко льо, моя пръвнинке,
и аз съм тежка-неволна,
не мога на кон да седя,
не мога с пушка да стрелям,
не мога сабя да въртя. -
Марко Грозданке продума:
- Мър хайде, хайде, Грозданке,
колкото другар да ми си. -
Грозданка Марка послуша,
грабнала й китка ключове,
разключи пъстри сандъци,
извади руба хайдушка -
едната руба за Марка,
втората руба за нея,
приготви пушка бойлия,
приготви сабя френгия.
Грозданка булка хубава
привлезе темно яхърче,
извади коне хранени,
че ги Грозданка оседла.
Конете кат поседнали,
наели тенки пътечки,
че си йотишли, йотишли
на Юзун Тунджа кюприйка.
Седнали да си починат
и малко хлебец да яда,
да си хазната почакат.
Доде си яли и пили,
Марка го сънчец превари
и той на Грозданка продума:
- Грозданке, мойта пръвнинке,
ще легна да си подремна;
кат са хазната зададе,
Грозданке, да ме събудиш.
Напред на хазна си върви
един ми грозен арапин,
да не се от него уплашиш,
и ти ма, холан, събуди. -
Грозданка булка хубава,
като си Марко задряма,
как са хазната зададе,
тя Марка не си събуди:
грабнала й пушка бойлия,
че си връх мостец приклекна,
изпразни пушка бойлия,
че си арапче погуби.
Грабнала й хазна в ръце си
и въз Марка я заведе.
- Бре ставай, Марко, бре ставай,
да си хазната укрием!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020