* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Събрали ми се, събрали,
все отбор млади хайдути
и Стоян млада войвода
в Стояница булка хубава,
да ядат още да пият.
Яли са, още пили са.
Стоянца булка хубава,
тя им чашите налива
с руйно вино червено
и с бистри сълзи долива,
и редом гледа хайдути,
и пак се варди Стоянца
да не я съзре войвода.
Отде я съзре войвода,
той на Стояна думаше:
- Стоянце, булка хубава,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
обадиш, да ме не лъжеш.
Що ни чашите наливаш
с руйно вино червено,
и с бистри сълзи долива.
Дали някого
или ти няма никого.
Стоянца дума войвода:
- Войводо, такъм, войводо,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, да те не лъжа,
пред тебе лъжа не бива,
пред тебе, като пред царя.
Станало й девет години,
както е Стоян забягнал,
нито си Стоян доходя,
нито си хабер проводя.
Стоян хайдути думаше:
- Момчета като вълчета,
простете, ще ви продумам.
Станало и десет години,
нищо не съм ви продумвал,
на сега ще ви обадя -
тази е булка моята,
друг си войвода изберете,
аз няма вече да я оставя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020