* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Боряна думаше:
- Я, хайде, сестро, с нас,
както онази година.
- Не мога, братко, да дойда,
че аз съм булка неволна,
неволна, тежка-непразна.
Не мога силяф да нося,
пушката, кое сабята.
- Ние ще го, сестро, носим
и няма много да ходим -
я, два дни, я, две недели,
я, три дни, я, три седмици.
Ходили, хайдутували,
цели ми девет месеца.
Минали поле широко,
настала гора зелена,
на върха на стара планина,
на хайдушката равнина.
Станали рано в неделя,
Борянка рожба добила.
Като си надолу погледнали,
турската хазна идела,
със седемдесет юнака,
със седем бели байрака,
със седем товара жълтици.
Борянкините другари -
кай над път, кой под път бяга.
Само Борянка останала
с нейната мъжка рожбица.
Борянка- булка хубава,
тя си сабята извади
и се надясно завъртя,
доде наляво обърна,
само тя е остала
със своята мъжка рожбица.
Тогава си дошли другите,
че са си дялба делили.
Всекиму дали по един дял,
а на детето два дяла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020