* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Богдани думаше:
- Богдано, сестро, Богдано,
мари хайде сесто, с нази,
на стара бяла планина,
на вашите вети ятажи.
Турска ще хазна да мине,
пътища да си завардим,
хазна да си оберем,
пушки, патрони да купим.
И в Добруджа да идем,
нашите братя да освободим,
нашите братя българи,
от тази турска робия.
Богдана дума Стоян:
- Стояне, братко, Стояне,
не мога, братко, да дойда,
и аз съм жена неволна.
Не мога на кон да стоя,
не мога пушка да нося,
не мога сабя да въртя.
Стоян Богдана се молеше:
- Богдано, сестро, Богдано,
мари хайде, сестро с нази;
ние ще ти коня водим,
ние ще ти пушка носим,
ние ще ти сабя въртим.
Само с нази да бъдеш,
ти да ни бъдеш войвода.
Поседя Богдана, помидли,
че пак Богдана посклони,
че си дружина посъбра,
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
с войводата седемдесет и осем.
Най-напред конче яздеше,
ален байрак въртеше.
Като в планина стигнали,
петлите пели и пропели.
Всичките били изморени,
всичките легнали заспали.
Богдана я сън не хвана,
и си хазната задала.
Най-напред върви арапче,
арапче, грозно, омразно.
Богдана излиза напреде му,
и на арапче думаше:
- Арапче, грозно, омразно,
борба ли ще се бориме,
саби ли ще си сечем?
Арапче дума Богдана:
- Вземай Богдано хазната,
само ми душа остави!
Богдана се леко позасмя
и си сабята позавъртя.
На арапче глава отряза
и се назад повърна,
и на юнаци викаше:
- Я, ставайте юнаци,
хазната да си приберете.
И се Богдана замъчи,
мъжка си рожба добила.
Стоян Богдана думаше:
- Богдано, сестро, Богдано,
Богданчо ще го кръстим,
та да расне, да порасне,
като тебе войвода да стане.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020