* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Богданке думаше:
Богдано, Богданке, мари,
стана, сестро, девет години
как си сестро оженила, мари,
не съм ти на гости довадила
сегиз съм дошъл Богданке, мари
и сега не съм на гости
дошъл съм да те повикам, мари
доракай се хазна се зачула,
да дойдеш да я оберем
Богданка дума Богдане:
- Байно ли, бате Богдане,
не мога бате да дойда,
че съм по-малка от тебе,
по-подир съм се женила,
че съм съй трудна-непразна
не мога на кон да седя,
не мога на път да въря
не мога сабя да плеща,
чифте пищови да тъкна
Богдан Богданка пак дума:
- Дето е, сестро, надолу -
лека полека ще върим,
пък дето е, сестро, нагоре,
ще те нося по ръце,
на ръце и по рамене
Богдана дума Богдане:
Байно ле, батьо Богдане,
я иди ми стегни кончето,
силеви да се запаше
пищови да се натъкне
Станали и са тръгнали,
минали поле широко
наслали гора зелена,
ето хазната среща им
Богдана дума Богдане:
- Байно ли батьо Богдане,
мъжко си сърце да носиш,
да гледаш, бате, да мериш,
баш златаря да мериш
челото между веждите.
Кат го видя Богданчо,
той се на конче заправи
кат си Богданка помери
баш златаря умери
по челото между веждите
ем са виком провикна:
олеле, бате, олеле
я действай, бате действай
мойта глава ме заболя
по люто сърце пренаса,
дур се Богданка издума,
мъжка си рожба добила
и детето продумало:
- Вуйчо ли, вуйчо Богдане,
надве делете парите -
за тати два дяла делете,
че тя й тате убила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020