* * *

Мома спасява хайдушки войвода

- Сестро, Марийо, Марийо,
я тръгвай, сестро, със мене,
да идем, сестро, да идем (2)
на хайдушкото кладенче,
хайдуци да бастисаме,
имане да кестисаме.
- Не мога, братко, да ида,
че съм си трудна и тежка.
- Я, хайде, сестро, със мене,
ако се роди момчано,
ще го кръстиме Горчано,
на име, сестро, на гора.
Отключи маджар сандъци,
извади руба бошняшка,
па се премени, предреши.
Запаса пояс до гърди
нова си чалма до вежди,
запаса сабя френгия,
зарамчи пушка бойлия.
Па са отишли, отишли
на връх на Стара планина,
на хайдушкото кладенче.
Хайдуци тамън вечерат.
Мария се обзаложи
зад това буке усойно.
Отпъна пушка с две цеви,
удари войвода в челото,
хайдуци се разбегали,
они имане увзели
и се назаде върнали.
И то се роди момчано
и го кръстили Горчано.
Нему са дали два дела,
а те са взели по един.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020