* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Била Гроздена войвода
на седемдесет дружина
и на седмина роднина.
Доде ги Грозда поводи,
барем ги сладко похрани:
крапчански бели погачи,
витошки вакли агнета,
солунска люта ракия,
пиротско вино цървено.
Па ги остави Гроздена,
остави брата Дамяна
на нойно место войвода.
Води ги Дамян, води ги
до две ми, до три години
нищо сдобив не сдобива,
още глави предадоха.
Дружина се додумаха:
да си погубят Дамяна,
друг да им стане войвода.
Дочул ги Дамян, дочул ги,
написал е бела книга,
бела книга, черно писмо,
до мила сестра Гроздена:
- Сестро Гроздено, Гроздено,
ка можеш, сестро, да дойдеш,
дружина се додумаха
да ме погубят, Гроздено. -
Гроздена писмо четеше,
Градом си сълзи ронеше.
Согледала я свекърва
и на Гроздена думаше:
- Снахо Гроздено хубава,
писмо четиш, сълзи рониш.
Отдека е това писмо? -
Я Гроздена и думаше:
- Мале свекърво, свекърво,
от мило брате Дамяна.
Дружина се додумали
да си погубят Дамяна.
Заръча брате, поръча
да можем, мале, да идем,
дружина да си опраим. -
Я свекърва и думаше:
- Снахо Гроздено хубава,
какво че сама да идеш,
през поле, снахо, да минеш. -
- Маре свекърво, свекърво,
хайдучко рухо че носим,
чифте пищоле че носим,
че пущиш Бранко деверче,
през поле да ме преведе,
у гора сама че идем. -
Свекърва си я слушала,
пущи и Бранко деверче,
облекла рухо хайдучко,
наметнала тенка пушка,
запасала остра сабя,
па вахнала врана коня,
та са през поле минали.
Она на деверче думаше:
- Бранко ле, младо деверче,
хайде се назад повърни,
свекърва да те не грижа. -
А деверче и думаше:
- Како Гроздено хубава,
и я сос тебе че идем,
дружината да ти видим. -
Гроздена брате думаше:
- Брате ле, младо деверче,
като отидем тамока,
я че им изстрел издадем,
они че сите настанат
менека да пречекаха,
ти немой да се уплашиш,
лицето да си промениш,
свекърва да ме не ока. -
Гроздена изстрел издаде
и дружина я дочули,
сите на нозе станаха
и Гроздена причекаха.
Па им Гроздена думаше:
- Мили ми мои дружино,
немой брате да губите.
Друг войвода да настане,
Брате живо да остане. -
Дружина се додумала:
друг войвода да им стане.
- Гроздено булка хубава,
остани тука, Гроздено! -
Я Гроздена им думаше:
- Тако ми Бога, дружина,
не мога тука да съм си.
Я си имам мъжко дете,
мъжко дете у пелени,
нема кой да го дочува.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020