* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Ай гиди, юнак Диляно.
Стефан кака си думаше:
- Како мо, како, Диляно,
мо хайде, како, мо хайде,
с мене, како, да дойдеш,
да идем в гора зелена
при нашта вярна дружина,
царска ща хазна да мине,
хазната да си посечем,
че да си злато наземем!
Диляна дума Стефани:
- Стефане, братче, Стефане,
не смея, братче, не мога,
ще стане осем месеца,
до деветия остава
ни цяла една неделя,
както ми пушка нестривана
и сабята неточена.
Стефан пак кака думаше:
- Мо хайде, како, мо хайде,
на коне ще ги изтрийме.
Че стана юнак Диляна,
женски си дрехи съблече,
облече дрехи хайдушки
и гуди калпак бошняшки,
и се на коне качиха
и в гората отидоха,
при тяхната вярна дружина.
Седнали да ядат, да пият,
не сяда Диляна да яде,
да яде Диляна, да пие,
най на дружина думаше:
- Яжте дружина и пийте,
и си акъла помнете!
Де си Диляна издума
и са хазната зададе,
де се надясно обърне
и се наляво засучи,
и си хазната посече.
Мъжка са й рожба намери,
намери и продумала:
- Вуйчо ле, вуйчо Стефане,
като златото делите,
на мама, вуйчо, два дяла,
аз бях на мама помощник.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020