* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Богдано думаше:
- Богдано, сестро, Богдано,
я да ми дойдеш на ярдъм,
на ярдъм през планината,
на ярдъм през голямата! -
Богдана дума Богдане:
- Не мога, байне, не мога,
ази съм жена разпета,
разпета й разполовена,
не мога пешак да вървя,
не мога й на кон да седя. -
Богдан Богдано думаше:
- Я хайде, сестро, я хайде,
дето е баир нагоре,
на конче ще те носиме,
дето е баир надолу,
лека-полека ще вървим! -
Издума Богдан, замина,
и Богданка е станала,
отключи пъстри сандъци,
извади платно ленено,
тънко си кръстче препаса,
преплесна пушка бойлия,
нарами сабя френгия,
че у планината отиде,
че си хайдушки подсвирна,
пък си юнашки подвикна:
- Яла ми, яла, юнаци,
бърдже, хазната замина! -
Тя ги Богданка превари,
че е хазната обрала.
Един оттука излягъл,
други от таме излягъл,
че при Богданка отишли.
Сипали тежко имане,
седнали дялба да делят.
Разпаса платно ленено,
мъжко е дете паднало,
паднало и продумало:
- Вуйчо ле, вуйчо Богдане,
криво да седиш, право да делиш,
че ти главата разделям -
туй го мама ми спечели,
мама ми, вуйчо, със мене! -
Като си у тяв отишла,
и си детето окъпа,
че взела лиен и ибрик
и на свекърва си полива.
Свекърва дума Богдано:
- Богдано, снахо Богдано,
защо си жълта, бледава,
пак си на ярдъм ходила! -
Богдана дума свекърво:
- Не съм на ярдъм ходила,
мъжка съм рожба добила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020