* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Боренки думаше:
- Боряно, сестро Боряно!
Ти си ме много слушала,
и сега да ме послушаш -
байрака да ми повдигнеш,
юнаци да ми преведеш
през зелената морава;
царска се хазна зачула,
хазната да превариме,
имане да си наземем -
кой колко може да носи!
Борянка дума Стояну:
- Байно лье, бачо Стояне!
Не мога, байке, да дойда,
че съм си тежка разпета;
по пътя да не добия,
бела ще да ти направя,
бела, байке ле, холума!
Стоян Борянки думаше:
- Не бой се, сестро, не бой се,
нали е брат ти със тебе,
не щем се много забави,
я щем за три дни да идем,
за три дни и за три часа!
Борянка дума Стояну:
- Банке ле, да ме почакаш,
кончето да си оръжа,
премяна да си преблека!
Стоян Борянка почака,
та си премяна облече,
та си кончето оръжи;
обула сини шалвари,
обула черни ботуши
и капаклии калцуни;
преплещи пушка бойлия,
преплещи сабя френгия,
опаса силях сребърен,
запъхна чифте пищови,
запъхна остри ножове;
наложи калпак самурен,
завила бяла пушия.
И си кончето оръжи -
със синьо седло алено,
със позлатени зенгии;
и си байрака повдигна,
и си юнаци поведе.
Че ги Борянка преведе
през широката поляна,
през зелената морава,
че ги Борянка заведе
на връх на Стара планина,
на хайдутската равнина,
на хайдушкото падало.
Царска се хазна задала
със триста млади сеймени.
Като ги видя Борянка -
кой зад туй дърво избяга,
кой пък избяга зад онуй,
сама Борянка остана
с нейниго брата Стояна.
Борянка дума Стояну:
- Байно ле, бачо Стояне,
я дай ми, банке, сабята,
мойта е сабя ръждава -
три годин не е точена,
твойта е сабя френгия;
страх ме е, бате, страх ме е,
дан' ме сабята засрами.
Стоян й даде сабята,
тя се налево завъртя,
доде се сключи надясно,
току Борянка остана
и брат й Стоян въз нея.
Тамън се хазна презела
и детето се намери;
как се намери й продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне!
И на мен дялба да делиш,
и аз бях ярдъм на мама!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020