* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Борянки думаше:
- Сестро ле, сестро, Борянке,
три годин, сестро, три годин,
три годин откак сме излезли,
нямаме кяра никаква,
ни кяра, ни печала.
Гладни ще, сестро, да измрем,
Гладни, жадни, голи, боси.
Я хайде, сестро, със нази,
тебе ти е лека ръката,
царска се хазна зачула,
зачула, запоказала.
Дано, я сестро, преварим.
Борянка дума банке си:
- Байно ле, бате Стояне,
не мога, бате, да дойда,
страх ме е, бате, да тръгна,
че я съм тежка-неволна,
на пътя ще си добия,
бела ще да ви направя.
Стоян Борянки пак дума:
- Я хайде, сестро, не бой се,
то няма да е за много, (2)
то ще е за два дни, за три дни,
най-много за две недели.
И Борянка го послуша.
Тръгна Борянка със него,
вървели, що са вървели,
на планината отишли.
На планината три пътя,
три пътя, три кръстопътя.
Като на пътя излезли,
царска се хазна задала,
задала, заповървяла.
Кой под път бяга, кой над път,
сама Борянка на сред път.
Пушка си у земя удари,
сабя си от пояс извади.
Хазнаджиите лупиха
и хазната оставиха.
Борянка хазна улови,
че я в гората поведе.
Седнали хазна да делят.
Стоян хазната делеше
и детето се намери,
намери, ем си продума
и на вуйка си думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо, Стояне,
хубаво хазна да делиш,
всекиму давай по един дял,
па за мама ми два дяла.
Ако не беше мама със вази,
те щяха да ви избият,
избият, да ви изтрият.
Стоян хазната делеше,
всекиму дава по един дял,
пък за Борянка два дяла,
единия за детето й.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020