* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Гроздено, моме хубава!
Подвикна брат му Дамяне:
- Как ми си, сестро Гроздено,
от ка ми се ти ожени?
- Сполай на Бога, Дамяне,
откак се я ожени;
как ми си тинака, брате Дамяне?
- Не чина, сестро Гроздено!
Харамии гора утемнаха,
гората ми повенела,
пилцата ми се укуниха,
водите ми са пресушили,
да дойдеш на мене на индат -
кье помине тежок керван
край Солуна, Солун града,
да бастисаме кервано,
да вземеме хазната,
на момци хайлук да дада.
Гроздена вели-говори:
- Дамяне, братко Дамяне!
Ази съм тежка превремна,
не мога ази да дойда,
не мога на коня да вяхам,
не мога на сермен да ступкам.
От там се назад подвърна:
- О, леле Боже, до Бога!
Харамии гора утемнаха,
как ази да чина?
Дочу го сестра Гроздена:
постеля девет постели,
та заспа първо любе.
Влезе къщи потземници,
наседла коня хранена,
облече рухо халимбачко,
закачи ясен таламбас,
запаша сабя огнена;
та си вяхна коня хранена,
та отиде в Солуна града,
та удари ясен таламбас,
всичко керван избега,
остана керванската стока,
си взе Гроздена имането.
Отиде в гора зелена,
та удри ясен таламбас:
- Кой е то харамии
ъв моята гора зелена,
я нека излезе на мегдан -
та ми водите присушиха,
та ми се пилци укониха:
ил' кье през сабя прекарам,
ил' кье през куршум преминам!
Харамии велет, говоре:
- Дамяне, горско стопано,
остави на наша младост,
ние от гора излеземе.
Та отиде на брата та:
- Братко ли, братко Дамяне!
Яла да видиш гората,
как ти се гора разцъфте,
как пеят пилци у гора,
как тече вода студена,
още първо любе, още спие!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020