* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян Диляна думаше:
- Диляно, сестро Диляно,
току с мене да дойдеш,
да дойдеш да ми помогнеш.
Станало й девет месеца,
откак съм пътьове завардил,
сега хазната ще мине.
Диляна дума Стояне:
- Стояне, брайно Стояне,
не мога, братко, да дойда,
ази съм тежка, непразна,
не мога тъй да излазам.
Изведи конче хранено,
със синьо го седло оседлай,
с пъстри го смоци препаши.
Че са Диляна възкачи,
станали, на път тръгнали.
Вървели, що са вървели,
като хазната срещнали,
Диляна дума Стояне:
- Стояне, братко Стояне,
кой на път, брайно, кой под път,
аз сама, брайно, сред пътя.
Арапче хазна водеше
и на Диляна думаше:
- Диляно, булка хубава,
махни се, Диляно, от пътьо
да ни хазната премине.
Диляна булка хубава,
като надесно засука,
доде отлево отсучи,
само арапче останало.
Арапче, черно циганче,
то на Диляна думаше:
- Диляно, булка хубава,
молба ще ти са помоля.
Десно ми око извади,
лева ми ръка отрежи,
само ме с душа остави,
едно съм на майка и баща.
Диляна дума арапче:
- Арапче, черно циганче,
черна ти кожа ще одера,
с бузалък ще я напълня,
караул ще я поставя.
Както го каза и направи,
всички на кръстци натрупа,
арапче караул постави
и си под кръстци седнала,
мъжка си рожба добила,
добила и предумала:
- Вуйчо льо, вуйчо Стояне,
като хазната делите,
на мама два дяла дайте,
мама са й много мъчила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020