* * *

Мома спасява хайдушки войвода

- Я хайде, сестро, я хайде,
че са с царска хазна задала
със седемнадесет катъра,
със седемдесет и седем
хайде, сестро, я хайде,
да ни поведеш Рила Стара планина.
Богдана дума Богдане.
Бателе ле, баш Богдане,
как бате, да ти кажа,
от хората е срамота,
от Бога е грехота,
селянка не мога да вярвам,
не мога на кон да седя.
Богдан, Богдане думаше:
Богдано, сестро по-малка
и това ли да те науча.
Отключи маджар сандъци,
извади тънка марана,
клетото си сърце превържи,
пък ще си с нас дойдеш,
на ръце ще те носим
на Рила Стара планина
Богдана, Богдана послуша
отвори манджар сандъци,
извади тънка марана,
клето си сърце привържи.
Остра си сабя си закачи,
и с тях тръгнала.
Те я на ръце носили
до Рила Стара планина.
Богдана млада войвода
юнаци си посъбра,
често ги редом подредя,
кой път мамо, кой над път,
сама Богдана, мамо, насред път,
извади сабя - френгия,
с девен я нади понади,
десета пада в ръка.
Хазната се е задала
кой беше не мръдна,
сама Богдана насред път,
тя се надясно завъртя,
доде се надясно обърна,
само ятара остана,
и на юнаци думаше,
на юнаци подбрани:
- Вземайте хора, вземайте,
и се чантите пълнете
по-малко бели белица
по-много жълти жълтици.
че им с леко носенето,
много им чини пъхъта.
Ятарът се Богдана молеше:
- Богдано, сестра да си ми,
само мене не хайдисвай,
че съм едничък на мама,
на мама, на тейка,
като фиданка в градинка,
като стрък босилек.
Богдана млада войвода
на него нищо не рече.
Най-му очите избоди,
На две ги сламки наниза,
на сламки, на ръженица,
че му ги в ръка подаде,
на царя бакшиш да носи,
на царя, на везира,
да знаят царя, да знай
кога е царят парата прибирал,
а на юнаци не давал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020