* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян си стадо пасеше
на Илин-Пилин планина,
на хайдушката могила,
че го хайдути уловиле,
опак му ръца свързали
и му кавала вземали,
и му стадото деляха
на седемдесет дялове,
на седемдесет и седем.
Като ги Стоян гледаше,
сърцето му се дробеше,
а очите му плачеха.
Стоян хайдути думаше:
- Хайдути, братя да ми сте,
дясна ми ръка отвържете
и ми кавала подайте,
аз да ви с кавал посвиря
за булка, за прибулене,
за булка, за извождане.
Хайдути слушат Стояна,
дясна му ръка отвързали
и му кавала подали,
че не си Стоян засвирил
за булка, за прибулене,
за булка, за извождане,
а най му кавал свиреше:
"Сестро ле, сестро Еленке,
дето си, сестро, да дойдеш,
ако си вкъщи, да тръгнеш!"
Еленка двори метяла
и на мама си думаше:
- Милинка моя майно ле,
чуваш ли, мамо, кавала?
Таз не е чиста работа,
ще ида при брата в гората.
Съблякла й дрехи момински,
облякла й дрехи юнашки,
припаса сабя вренгия,
запаса чифте пищови,
нарамчи пушка боялия
и си в гората отиде.
Като хайдути съгледа,
извади сабя вренгия:
като се надясно замахна,
от седемдесет и седем
само си един остана,
като се наляво обърна,
и нему глава отряза,
Стояна от хайдути отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020