* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Богдан Боянки думаше:
- Сестро Боенке, Боенке,
царска ше хазна да мине,
хайде ми, сестро, помогни,
хазната да бастисаме,
по полам да я поделим!
Боянка дума Богдану:
- Брайне, Богдане, Богдане,
не можа сега да дойда,
че съм си тежка-голяма,
скоро ще, брайне, да сядам...
Богдан Боянки думаше:
- Я хайди, сестро Боенке,
макар да ми си дружина.
Боянка стана тогива,
прикачи сабя френгия,
че с Богдана отидоха
на пътя, на кръстопътя,
дето ще хазна да мине.
Ей че се хазна зададе -
девет катъра с имане,
със петстотин върли турци,
с' шестотин черни татари,
се със хазната вървяха.
Като ги Богдан, бре, видя,
че той се люто уплаши.
Той на Боянка думаше:
- Сестро Боенке, Боенке,
твърди се люто уплаших.
Боянка дума Богдану:
- Брайне, Богдане, Богдане,
кога се люто уплаши,
тука е гора зелена,
я се във гора замахни,
дорде хазната подмине...
Богдан се в гора замахна,
Боянка в пътя остана.
Като хазната наближи,
наближи и минуваше,
тий за Богдана питаха:
- Не видяхте ли Богдана,
Богдана, баш хайдутина?
Боянка им тихо говори:
- Нито съм Богдана чула,
нито съм го пък видяла.
Като хазната подмина,
Боянка сабя извади,
та си Боянка съсече
петстотин, бре, върли турци,
шестотин черни татари.
Как ги Боянка изсече,
и тя се викна-провикна:
- Брайне, Богдане, Богдане,
де да си, брайне, да дойдеш,
петстотин турци изсякох,
шесстотин черни татари!
Де да си, брайне, да дойдеш,
катъри да си стварюваш,
хазната да си разделиш!
Богдан из гора излезе,
да си катъри стварюва,
я Боянка се замъчи -
мъжка си рожба родила,
рожбата и продумала:
- Вуйчо, Богдане, Богдане,
и мене дялба да дадеш,
че й аз със мама воювах,
воювах и сабя въртях.
Богдан катъри стваряше,
та си имане делеше,
на три го дяла делеше
и нему пай оставяше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020