* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Гроздено, моме, Гроздено!
Била мома Гроздена войвода,
на седумдесе, на седумдесе и седем,
води ги мома, дур до осем-девет години.
Доде ги мома води, барем ги благо рани,
софиски бели баници, пиротска люта ракия,
пиротска люта ракия, видинско вино цървено.
Па се ожени, мома, Гроздена,
остави брата Дамяна, да води дружина.
Води ги Дамян, води ги, три години.
Що със Гроздена спечелиа,
с Дамяна всичко го изгубиа.
Власи си влашки оратат,
Дамян си влашки не отбира.
Отпраща хабер до мила сестра.
Ка можеш, сестро, да дойдеш,
сал два дни сестро да дадеш,
с дружина да ме оправиш.
Па се премени Гроздена,
премени се, се у венчална премена.
Па на майка си говори, мале ле,
мале, свекърво, свекърво.
Че идем, че идем, мале, брата да видим.
Пойде през гора зелена,
дваж ми е триж свирнала,
и си е при дружина отишла,
па си се с дружина оправила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020