* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян го беда бедили,
бедили и го хванали,
че го в тъмница хвърлили.
Като зачула Милица,
Милица, Стоянова годеница,
съблече руба моминска,
че облече руба юнашка,
запаса тънка сабия,
нарами пушка бойлия,
че се на конче преметна
право в София отиде,
в София на конаците.
Като я видя пашата
и на юначе думаше:
- Юначе, добро юначе,
я да си от конче ти слезеш,
черно си кафе да пиеш.
Юначе на паша продума:
- Аферим, абре, пашо ле,
аферим, още машалла
аз не си дойдох, бре, дойдох
черно си кафе да пия,
я най си дойдох, бре, дойдох
Стоян ми в ръка отдайте,
да го накрай село изведа,
кръвчица да му изпия!
Че са му Стоян отдали.
Юначе Стоян откара -
черни камшици плющеше,
Стоян си напред караше.
Стоян се силно уплаши.
Като от село излязоха,
Милица дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
не ме ли, Стояне, познаваш,
защо са силно уплаши?
Ази съм твойта Милица,
Милица - твоя годеница.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020