* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Гроздено, хайдут Гроздено!
Ходила Грозда, шетала
девет години хайдутка,
хайдутка, млада войводка.
Вече и се ддодеяло
от ходене, от шетане.
Оженила се Гроздена,
взела е хайдут Никола,
мъжко е дете родила.
Не е дете като дете,
но е дете-люта змия.
Оставила дете в люлка,
отишла в гора зелена
при нейно либе Никола.
Като я видя Никола
и негови верни другари,
всички на ноги станаха,
всички контоши свалиха
и на Гроздена постлаха.
Като Гроздена седнала,
като седнала, заспала.
Като Гроздена станала
и на хайдути думаше:
- Хайдути верни, събрани,
какъв съм си сън сънила:
турска язла кье помине,
всички да я убиеме,
със котел кье я премериме,
на всички кье я разделиме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020