* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Та чуло ли се й, видяло -
мома войвода да бъде,
че като мома Бояна?!
Девет е години ходила
с млади момци юнаци,
на десетата се е сгодила,
за Мирчо млада войвода.
Мирчо Бояни направи
една ми хурка шарена
и това златно вретено.
Седна Бояна на чардак,
да преде бяла коприна,
бяла, Бояна, червена.
Мирчо е в гора отишъл
отбор юнаци да дири;
там са го турци хванали,
не са го били, карали,
синджир му ръце вързали,
на крака тежка букаи,
карат го да го продават.
Ка ги е видяло търговче,
то в Боянини отиде,
и на Бояна думаше:
- Бояно, булко хубава,
ти седиш, мари, на чардак,
та предеш бяла коприна,
бяла, Бояно, червена, -
Мирчо го турци хванаха,
нито го бият, караха
синджир му ръце вързаха,
на крака тежки букаи,
карат го да го продават...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020